В кооперацията, в която живеем с мъжа ми, винаги е било проблем с дворното пространство, защото все е кално и мръсно поради факта, че е доста сенчесто. Когато вали повече, задържа и вода, така че съвсем става като мини езеро. По тоя повод вечно се караме с т.нар. представители на етажната собственост какво да правим тоя двор и кой е виновен за това.
На няколко пъти обмисляхме да се направи някаква настилка, но няколко по-романтично настроени съседки много държаха да си садят рози и хризантеми, защото било много красиво, като цъфнат. И искаха да създадат име на нашата стара кооперацийка като къщата на розите през пролетта и къщата на хризантемите през есента. Да де, ама така и не видяхме как цъфтят рози и хризантеми пред кооперацията, защото явно трябва повече слънце за тая цел. Така че все си газехме в калта, а в двора буйно си растяха само някакви стебла и няколко едва оцелели розови храста без рози. Останалото си беше трева, локви и кал.
Същите тези съседки решиха да доукрасят тая „градинка” в техните представи (но наистина само в техните представи), като предложиха етажната собственост да закупи градинска украса, включително няколко броя градински статуи.
Ние с мъжа ми дълго се чудехме как например ще поставим голяма бяла статуя на кон в тая кал и за колко ли време този кон ще стане кафяв. Може би единственото, което щеше да отива на това разкаляно пространство е статуя на пикаещото момче, по подобие на онази известната в Брюксел. Та поне да обяснява вида на тоя двор…
Хубаво, че повечето съседи също не си представиха нито розите и хризантемите, дето не цъфтяха, нито разполагането на статуи, та не се прие това странно виждане. И така ние с мъжа ми се престрашихме да предложим дворното пространство просто да се асфалтира, докато още някой съсед-дизайнер-любител не си е представил зеленчукова градина например насред калта.
Много мъка и време отне, докато убедим 51% от консервативните ни съседи, че това е най-лесното и удачно за случая решение. Донякъде ги разбирахме, защото всички сме виждали все лоши примери за полагане на асфалт. Затова и аргументите им бяха, че ще ни излезе скъпо, че ще трябва да правим кръпки често или дори да преасфалтираме всичко след една зима. А ние сме все пак със скромен бюджет на малка кооперация, а не държавен бюджет.
Решихме да поканим представители на две фирми за разговор на събрание на входа и тогава да решаваме. Управителят на едната фирма надълго и нашироко ни обясни цялата технология на полагане на асфалт, което всъщност гарантира дълга и безпроблемна експлоатация. За първи път тогава чухме, че процесът включва подготовка на повърхността; дрениране; механизирано уплътняване; полагане на чакъл за основа и фиксирането му. Чак след всичко това се полага асфалтът, като трябва да се избере подходяща дебелина според вида и предназначението на пространството, което ще се асфалтира.
Когато се спази всичко това и се положи качествен асфалт, можело да се гарантира безпроблемна експлоатация години наред. Затова пътните настилки, правени едно време, били толкова здрави. Това убеди съседските тела, но пък следващото притеснение беше, че сигурно бюджетът за тая хубава асфалтова работа ще бъде като за поне половината автомагистрала „Хемус”.
Ами оказа се, че не било и толкова скъпо. Та накрая се стигна до полагането на асфалт след толкова години мръсотия пред входа. Отне малко повече от половин ден, защото трябваше хубаво да се разчисти. Имаше просто остатъци от т.нар. розови храсти и хризантеми на нашите съседки. Оттогава минаха три зими и няма нито пукнатинка по асфалта. Е, единствената драма е, че така и не станахме къщата на розите и хризантемите, но пък вече не сме и калната къща. И децата ни вече могат да си играят на двора вместо на улицата.
Професионално асфалтиране на улици, паркова, дворове и поставяне на унипаваж от Razbivachi.eu.